Творилница „Арт е скок“ е инициатива на Фондация „Помощ на лица с проблеми в развитието“ и представлява практическа лаборатория на Център за приобщаващо и неформално образование „Нови перспективи през изкуство – Арт и Скок“, за деца и младежи с проблеми в развитието.
Апробирана е успешно в реална среда с 29 участници целеви групи – деца и младежи със специални потребности и такива настанени в резидентни услуги, паралелно с техни връстници – представители на общността, които живеят и се възпитават в собствените си семейства.
Включва три ателиета за развитие на когнитивните и интелектуални способности за приобщаващо образование, които подпомагат качествено и кариерното развитие децата и младежите спадащи към категорията – в нужда от специфична педагогическа и логопедична помощ.
Ателиетата на Творилницата функционират в неформална среда, при които децата и младежите, получават необходимата им индивидуализирана грижа и подкрепа за личностно съзряване и изграждане на умения за самостоятелен и независим живот.
АТЕЛИЕ ТЕКСТИЛ:
Работата с машина са голяма провокация за децата и младежите да влязат в обувките на модния дизайнер и нарисуват, скроят и ушият свои модели торбички от плат.
Идеята на екипа на Творилницата да докаже, че когнитивните умения се повлияват най-лесно и ефективно през приложните изкуства бе потвърдена и надградена с паралелни занимания с глина, които добре импонираха на многопластовия профил на съвременните деца. Благодарение на ателието всяко отделното дете – участник, може да покаже и развие възможностите си да възприема на няколко нива обкръжаващата ни реалност, да работи едновременно няколко неща и дори да завърши започнатото с лекота и без фрустрация.
Ателието оправда и хипотезата, че занятията провеждани под формата на арт-игри ще подобрят способността на децата да комуникират чрез творческо изразяване, като визуално изразят опит, възприятия, чувства и въображение. Арт-игрите като подход базиран на сетивните възприятия, позволява на децата не само да общуват на няколко нива – визуално, тактилно, кинестетично, но подпомага и да повярват в собствените си способности, качества и успешност. Експериментът с даването на пълна свобода да се създават нови неща, като се получава съпреживаване пълно съпреживяване, социализация и взаимопомощ.
Отсъствието на критика и оценъчност в процеса, които ателието профитира, пък спомагат за разкриването на истинския потенциял на децата, което потвърждава и тезата на Виготски, че свободата и спонтанността в изкуството позволяват на детското светоусещане да се изрази по един незастрашаващ начин (Виготски, Л.,1982).
В заключение може да се обобщи, че педагогическият и социализиращ контекст на подобни групови занимания, организирани под формата на творчески ателиета, дават основание да бъдат изведени нови възпитателни аспекти, насочени основно към процеса на развитие на личността на детето чрез позитивни социални взаимоотношения; нови социални норми и правила на поведение; идея за изразяване на себе си по нов начин чрез разбиране; повишаване на мотивацията и развиване на комуникативните умения на всички нива.
АТЕЛИЕ КЕРМИКА:
Арт-терапевтичната работа с глина е сфера, към която все повече арт-терапевти, арт-педагози, художници, скулптури, изкуствоведи, психолози и психотерапевти проявяват интерес. Досега не е правен опит за дълбоко научно проучване и цялостно систематизиране на арт-терапевтичната работа с глина. Най-общо арт-терапевтичната работа с глина представлява метод за формиране на човешката индивидуалност.
Съществуват различни техники за работа с глина, които могат да се използват в арт-терапията. Това може да са елементарни манипулации като овалване, месене с длани и пръсти, точене, компресиране, изтегляне, прибавяне, отнемане, смесване, прищипване, усукване, късане на късове, рязане, заглаждане, пробиване и др. По мнение на терапевтите всички тези действия отразяват различни чувства и емоции. Могат да се прилагат и по-сложни видове действия, необходими при създаването на образи, които изискват високо ниво на развитие не само на техническите навици, но и на психическите процеси в човека като наблюдателност, възприятие, възможност за улавяне на характерното, същностното в даден образ, концентрация, мисъл, емоция, воля.
Арт-терапевтичната работа с глина дава възможност за тактилни и кинестетични усещания. Моделирането на глината се превръща в мост между сензорните усещания и чувствата, води до сливане на психичното и физичното и детето. За усилване на този ефект се прилага техника на моделиране със закрити очи, при която вниманието се насочва към усещането в ръцете при допира с глината и се събужда съзидателност и творчески порив и хармонизиране на вътрешното аз. Благодарение на работа с глината, се развива техника и стил, които разгръщат емпатичните способности на човека като това освобождава емоции, които имат и лечебен ефект. За децата моделирането с глина е много полезно – развива моториката, фантазията, пространственото мислене, повишава самооценката, увереността в „Аз“-а. Глината се явява средство за самоизразяване, образование и е една инструмент на от най-ефективните терапии – работа с глина.
АТЕЛИЕ ДИГИТАЛНИ ТЕХНОЛОГИИ:
Дигиталната динамика днес променя отношенията и диалога между деца и родители, постоянно. „От една страна имаме положително отношение към ползването на всички технологии , които ни улесняват и създават възможности за по-рационален и богат начин на живот. От друга страна, прекаленото използване на технологии крие риска към пристрастяване у децата и за създава условия за алиенация и прекалено вглъбяване у подрастващите. Но дигиталните технологии са онзи стимул, който потапя всички деца в един друг свят – цват на творчеството и бързия експеримент, на нова реалност и динамични комуникации и взаимодействия с връстници. “- коментира Пламен Томов, преподавател в дигиталното ателие на Творилницата.
В конкретния случай, дигиталните технологии подпомагат натрупаните визуализации от другите две ателиета да придобият ново измерение, изразяващо се в нова пространствена асоциативност и креативност. Развива и математическите и когнитивни умения с помощта на програмата разработена по проекта с помощта и експертното съдействие на доц. Маргарита Станкова – ръководител на Департамент „Здравеопазване и социална работа“ в НБУ.